За книгата: 2007 г. / Леонид Иванович Добичин - талантлив и необичаен прозаик от началото на 20-ти век, буквално „преследван" от партийната критика - той беше твърде различен от писателите, които възпяха комунизма. Добичин пише за най-обикновените хора, загрижени не за световната революция, а за собствения си живот, които плачеха и се смееха, радваха се на малките радости на живота и се разстройваха от дребните ежедневни проблеми, живееха и умираха.